Читать онлайн книгу "Очарователният Белград"
Очарователният Белград
Sanja Pokrajac
Посветено на Белград: взех малко от годините ти и буква по буква започнах да събирам световете. Саня Първата книга-пътеводител, изцяло написана както на кирилица, така и на латиница. Пътеводител за историческите места и местата за забавление, богат набор от разговори, опростено произношение и граматика за по-добро разбиране на езика, а също и официалната сръбска азбука – кирилицата. Големият романист и художник Момо Капор казва за Белгард: „Белград не е в Белград, защото всъщност Белград не е град, а метафора за живота“. Не остава друго освен да наблюдавате как нощта се промъква под кожата на деня и обратно и да опознаете един Белград, за когото не сте и подозирали.
Саня Покраяч
Очарователният Белград
Саня Покраяч
Очарователният Белград
Пътеводител и разговорник на сръбски език
Преведено от Цвета Великова
© 2020 Саня Покраяч
Пътеводител и разговорник на сръбски език на кирилица и латиница
„Белград не е в Белград, защото всъщност Белград не е град, а метафора за живота“
    (Момо Капор)
За по-доброто разбиране на официалното изписване на сръбски език, всеки разговор и всяка дума в речника е написана на две азбуки, тоест на кирилица и на латиница, със съответното произношение на български с български букви.
Столицата РЅР° РЎСЉСЂР±РёСЏ Рµ разположена между реките Сава Рё Дунав Рё Рµ един РѕС‚ най-завладяващите Рё посещавани градове РІ Р?зточна Европа. Привлича множество туристи РѕС‚ цял СЃРІСЏС‚ заради огромната гостоприемност РЅР° СЃСЂСЉР±СЃРєРёСЏ народ, заради отличната домашна РєСѓС…РЅСЏ, която предлага, заради своята историческа архитектура, свещеното изкуство Рё, разбира СЃРµ, безкрайните забавления. Жизнеността РЅР° този град Рµ наистина невероятна. Преминавайки през най-известната улица РІ Белград „Княз Махаил“ (Кнез Михалова/Knez Mihajlova (Кнез Михайлова)), РЅР° която СЃРµ намират музей, изложбени галерии Рё културни центрове, или „Скадарлия“ (СкадарлиС?Р°/Skadarlija (Скадарлия)), притежаващи бохемски чар Рё изпълнени СЃ таверни Рё ресторанти СЃ жива РјСѓР·РёРєР°, ще РІРё последва РґСѓС…РѕРІ оркестър СЃСЉСЃ саксофони, цигулки Рё контрабаси, който СЃРІРёСЂРё весела балканска фолклорна РјСѓР·РёРєР° или РіСЂСѓРїР°, която СЃРІРёСЂРё джаз, блус, класическа или СЂРѕРє РјСѓР·РёРєР°. РўРѕРІР° Рµ истинско сливане РЅР° РјСѓР·РёРєР°, РіРѕРІРѕСЂРё РЅР° езици РѕС‚ целия СЃРІСЏС‚ Рё С…РѕСЂР° РѕС‚ всички възрасти, които танцуват Рё СЃРµ забавляват РґРѕ Р·РѕСЂРё. РќР° река Сава СЃРµ намират РјРЅРѕРіРѕ ъндърграунд клубове, РЅСЏРєРѕРё РѕС‚ които СЃР° последен РїРёСЃСЉРє РЅР° модата, като всички те СЃР° построени РІСЉСЂС…Сѓ салове, наречени „сплавови“ (splavovi), където можете РґР° танцувате РЅР° фона РЅР° СЂРѕРє, техно, фолк или РїРѕРї РјСѓР·РёРєР° през цялата РЅРѕС‰. Крайбрежната част Рµ разположена РЅР° полуострова РЅР° река Сава, който СЃРµ нарича „Ада Циганлия“ (РђРґР° ЦиганлиС?Р°/Ada Ciganlija (РђРґР° Циганлия)), където забавлението Рµ също гарантирано през цялата РіРѕРґРёРЅР°. РќРµ пропускайте Белградската крепост „Калемегдан“ (Калемегдан/Kalemegdan) Рё нейните изложби РЅР° открито. Ще отнеме цял ден, Р·Р° РґР° опознаете цялата Сќ история. Ще видите подземни СЂРёРјСЃРєРё кладенци, църквата „Ружица“ (Ружица/RuЕѕica), каземати, РґСЂСѓРіРё подземни помещения Рё една колекция, която вече РІ продължение РЅР° 70 РіРѕРґРёРЅРё привлича туристи, които идват РґР° РІРёРґСЏС‚ изложените танкове Рё тежка артилерия. РўСЂСЏР±РІР° задължително РґР° видите Рё мозайката РЅР° зоологическата градина. РўРѕРІР° СЃР° мозайки, изработени предимно РѕС‚ стъкло Рё камъни РІСЉСЂС…Сѓ стената РЅР° Калемегдан РѕС‚ студентите РІ Белград. Представлява изложба РѕС‚ 440 мозайки СЃ всички животни РІ света. Улица „Теразие“ (ТеразиС?Рµ/Terazije) Рµ сърцето РЅР° Белград Рё ако попаднете РЅР° в„– 20 Рё чуете Р·РІСѓРє РЅР° пиано, отидете Рё опитайте известния десерт „Москва шнит“(Moskva ЕЎnit), направен РѕС‚ сметана, бадеми, вишни Рё ананаси – запазената марка РЅР° историческия Рё красив хотел „Москва“ (Moskva). Р’ парка „Ташмайдан“ (ТашмаС?дан/TaЕЎmajdan) СЃРµ намират църквата „Св. Марко“ Рё Храмът РЅР° тримата светии, наричан още Руската църква РІ памет РЅР° многото руснаци, имигрирали РІ Белград след Октомврийската революция.
Непременно посетете историческата пещера „Ресава“ (Resava) РІ село Йеловац (Јеловац/Jelovaz). Р—Р° криптата РЅР° храм „Св. Сава“ (Храм Светог Саве/Hram Svetog Save) РЅРµ СЃР° необходими РґСѓРјРё. Р?сторическият музей РЅР° Югославия Рµ специално построен РѕС‚ град Белград като подарък Р·Р° рождения ден РЅР° югославския президент Тито. РќР° улица „Крунска“ (РљСЂСѓРЅСЃРєР°/Krunska) в„–В 51 СЃРµ намира интерактивният музей РЅР° Никола Тесла (Никола Тесла/Nikola Tesla). Р’ него СЃРµ съхранява урната СЃ праха РјСѓ Рё колекцията РѕС‚ посмъртни маски РЅР° големия СЃСЂСЉР±СЃРєРё учен. РќРµ пропускайте кулата „Гардош“ (Гардош кула/GardoЕЎ kula), построена РѕС‚ четирите монументални кули Р·Р° честването РЅР° 1000-годишнината РѕС‚ основаването РЅР° унгарската държава Рё стария Земун (Земун/Zemun), земя РЅР° Хабсбургите, най-голямата РѕС‚ 17 общини РЅР° Белград. РЎСЉСЃ СЃРёРіСѓСЂРЅРѕСЃС‚ най-популярното място Р·Р° нощен живот РІ града СЃ РїРѕРї, джаз Рё блус РјСѓР·РёРєР° Рµ разположено РІ комплекса РѕС‚ заведения, поместени РЅР° мястото РЅР° бившата пивоварна РЅР° СѓР». „Цетинска“ (Цетињска-Cetinjska) в„–В 15.
Сърбите са благ и гостоприемен народ. Преобладаващата религия е православното християнство. Паричната единица на страната е сръбският динар (RSD). Градският транспорт е добре организиран, а такситата не са прекалено скъпи. Тези, които възнамеряват да спират по някаква причина в Белград, могат да намерят апартаменти дори в близост до центъра на ниски цени. За да имате винаги интернет, просто си купете сръбска карта.
Гастрономията на Сърбия
Голям Р±СЂРѕР№ СЃСЂСЉР±СЃРєРё ресторанти предлагат богат РёР·Р±РѕСЂ РЅР° спиртни напитки, произведени РІ техните мазета. Сърбите СЃР° РґРѕР±СЂРµ известни СЃ производството РЅР° ракия, направена РѕС‚ сливи, шљивовица-ЕЎljivovica (шливовица), РѕС‚ РіСЂРѕР·РґРµ, лозовача-lozovaДЌa (лозовача), РѕС‚ круши, виљамовка-viljamovka (вилямовка), РѕС‚ ябълки, С?абуковача-jabukovaca (ябуковача), билкова ракия, траварица-travarica (траврица), РѕС‚ дюля, дуњевача-dunjevaca (дуньевача), РѕС‚ кайсия, РєР°С?СЃРёС?евача-kajsijevaca (кайсийевача) Рё РјРЅРѕРіРѕ РґСЂСѓРіРё. РњРЅРѕРіРѕ СЃР° Рё отличните РІРёРЅР°: Мерло, РЎРѕРІРёРЅСЊРѕРЅ, Каберне, Морава, Тамяника (TamiГ nica), Регент Рё РґСЂ., произведени РѕС‚ местните РёР·Р±Рё.
Сръбските специалитети СЃР° най-вече тези, които СЃРµ правят РЅР° скара като мешаната сакара, състояща СЃРµ РѕС‚ ребра, шишчета, салам, бургери Рё известните Д‡evapi-чевапи (РІРёРґ кебапчета РІ питка Рё РєР°С?мак-kajmak (каймак), кремообразно сирене, популярно РІ РЎСЉСЂР±РёСЏ. Също РјРЅРѕРіРѕ РІРєСѓСЃРЅР° Рµ Рё телешката пържола Карађорђе Karadjordje (Караджордже). Р—РёРјРЅРё ястия СЃР° познатата сарма-sГ rma (зелева сарма) или чушки, пълнени СЃ месо, вареното колянце, приговено СЃ подправки, Р±РѕР±СЉС‚ СЃСЉСЃ СЃРІРёРЅСЃРєРё ребра, ђувеч-djuveДЌ (джувеч) или СЃРІРёРЅСЃРєРё гювеч, рибената чорба, пържената СЂРёР±Р°, ajvar (айвар), известният СЃРѕСЃ РѕС‚ чушки, pita (пита) или бутер тесто, пълнено СЃСЉСЃ сирене (известната гибаница-gibanica-гибаница), пита СЃ месо (бурек-burek), пита СЃСЉСЃ зеленчуци (зељаница-zeljanica – зеляница) или пита СЃ ябълки (С?абуковача-jabukovaca-ябуковача). ТуршиС?Р° – TurЕЎija (туршия) Рµ РІРёРґ салата Рё представлява смес РѕС‚ кисели зеленчуци. Баклава-BaklГ va Рµ РІРёРґ десерт, приготвен РѕС‚ бутер тесто Рё орехи. Рђ Р·Р° РґРѕР±СЂРѕ храносмилане всичко това може РґР° Р±СЉРґРµ последвано РѕС‚ хубав шприцер-ЕЎpricer (шприцер), направен РѕС‚ бяло РІРёРЅРѕ Рё СЃРѕРґР°. Р’ почти всички ресторанти присъстват Рё италиански ястия, които СЃР° РІРёСЃРѕРєРѕ ценени РІ РЎСЉСЂР±РёСЏ.
Официалната азбука в Сърбия е сръбската кирилица, състояща се от 30 букви:
A, a (Рђ)
Р‘,Р± (Р‘)
Р’,РІ (Р’)
Р“,Рі (Р“)
Р”,Рґ (Р”)
Ђ,ђ (ДЖ)
Р•,Рµ (Р•)
Р–,Р¶ (Р–)
Р—,Р· (Р—)
Р?,Рё (Р?)
Р€,С? (Р™)
Рљ,Рє (Рљ)
Р›,Р» (Р›)
Љ,љ (Ль)
Рњ,Рј (Рњ)
Рќ, РЅ (Рќ)
РЉ, Сљ (РќСЊ)
Рћ, Рѕ (Рћ)
Рџ, Рї (Рџ)
Р , СЂ (Р )
РЎ, СЃ (РЎ)
Рў, С‚ (Рў)
Р‹, С› (Р§)
РЈ, Сѓ (РЈ)
Р¤, С„ (Р¤)
РҐ, С… (РҐ)
Р¦, С† (Р¦)
Р§, С‡ (Р§)
Џ, џ (Дж)
РЁ, С€ (РЁ)
Въпреки че кирилицата е официалната азбука, латинските букви са доста разпространени в Сърбия.
Забележка: по-долу с удебелен шрифт са посочени всички изречения на български и съответното произношение на преведения текст на сръбски. За по-добро разбиране на сръбския език и азбука и за лесно разпознаване на неща, написани на кирилица (например автобусна спирка, пътни знаци и т.н.), но също и за да знаете как да напишете евентуално съобщения (sms, електронна поща), всички думи ще бъдат изписани и на двете азбуки, кирилица и латиница.
ПОЗДРАВР?/ПОЗДРАВР?/POZDRAVI/ПОЗДРАВР?
Добре дошли/Добро дошли/Dobro došli/Добро дошли
Наздраве/Наздравље/Nazdravlje/Наздравлье
Добър ден/Добър дан/Dobar dan/Добър дан
Довиждане/Довиђења/Doviđenja/Довидженя
Приятен път/Срећан пут/Srećan put/Сречан пут
РАЗГОВОРР?/РАЗГОВОРР?/RAZGOVORI/РАЗГОВОРР?
Как сте? Како сте? Kako ste? Како сте?
Добре, благодаря. А Вие? Хвала, добро, а Ви? Hvala, dobro, a Vi? Хвала, добро, а Ви?
Разбирате ли ме? Разумете ли ме? Razumete li me? Разумете ли ме?
Разбирам всичко/Све разумем/Sve razumem/Све разумем
Говорите ли английски или сръбски? /Говорите ли енглески или српски? /Govorite li engleski ili srpski? /Говорите ли енглески или сръпски?
Да, говоря малко сръбски/Да, говорим мало српски/Da, govorim malo srpski/Да, говорим мало сръпски.
Не разбирам/Не разумем/Ne razumem/Не разумем.
Как се произнася тази дума? /Како се изговара ова реч? Kako se izgovara ova reč? Као се изговара ова реч?
Моля, повторете/Поновите, молим Вас/Ponovite, molim Vas/Поновите, молим Вас.
Как се казвате? /Како се зовете? /Kako se zovete?/ Како се зовете?
Казвам се…/Ја се зовем…/Ja se zovem…/Я се зовем…
Колко Рµ часът? Колико С?Рµ сати? Koliko je sati? Колико Р№Рµ сати?
Осем без десет е/Десет до осам/Deset do osam/Десет до осам.
Пет и половина е/Пет и тридесет/Pet i trideset/Пет и тридесет.
Девет и петнадесет е/Девет и петнаест/Devet i petnaest/Девет и петнаест
Какво Рµ времето? Какво С?Рµ време? Kakvo je vreme? Какво Р№Рµ време?
Днес денят Рµ хубав/Данас С?Рµ предиван дан/Danas je predivan dan/Данас Р№Рµ предиван дан.
Кога можем да се видим? Када се можемо видети? Kada se možemo videti? Када се можемо видети?
Къде можем да се срещнем? Где се можемо наћи? Gde se možemo naći? Где се можемо начи?
Живея на/в…/Ја живим у…/Ja živim u…/ Я живим у…
На колко си години? Колико имаш година? Koliko imaš godina? Колико имаш година?
Да/Не, благодаря/Да-Не, хвала/Da-Ne, hvala/Да/Не, хвала.
Били ли сте РЅСЏРєРѕРіР° РІ РЎСЉСЂР±РёСЏ? Јесте ли икада били Сѓ РЎСЂР±РёС?Рё? Jeste li ikada bili u Srbiji? Йесте ли икада били Сѓ РЎСЉСЂР±РёР№Рё?
Радвам СЃРµ, че СЃРµ запознахме/Драго РјРё С?Рµ што СЃРјРѕ СЃРµ упознали/Drago mi je ЕЎto smo se upoznali/Драго РјРё Р№Рµ що СЃРјРѕ СЃРµ упознали.
Ще се видим ли довечера? Видимо се вечерас? Vidimo se večeras? Видимо се вечерас?
Р?звинете/Р?звините/Izvinite/Р?звините.
Моля/Молим/Молим/Молим.
Днес Рµ 1-РІРё януари/Данас С?Рµ РїСЂРІРё С?ануар/Danas je prvi januar/Данас Р№Рµ РїСЂСЉРІРё януар.
Честита Нова година!/Срећна Нова година/Srećna Nova godina/Сречна Нова година.
Честит рожден ден/Срећан рођендан/Srećan rođendan/Сречан роджендан.
Роден/Р° СЃСЉРј-РЅР° 11 август/Рођен-рођена сам С?еданаестог августа/RoД‘en-roД‘ena sam jedanaestog avgusta/Роджен/Р° сам йеданаестог августа.
РђР· СЃСЉРј РЅР° 30, Р° ти? Р?мам тридесет РіРѕРґРёРЅР°, Р° ти? Imam trideset godina, a ti? Р?мам тридесет РіРѕРґРёРЅР°, Р° ти?
Не съм женен/Нисам ожењен/Nisam oženjen/Нисам оженьен.
Запознай СЃРµ СЃ приятеля РјРё/Представићу ти РјРѕРі РїСЂРёС?атеља/ PredstaviД‡u ti mog prijatelja/Представичу ти РјРѕРі приятеля.
Виждали ли сме се преди? Јесмо ли се већ видели? Jesmo li se već videli? Йесмо ли се веч видели?
На колко си години? Колико имаш година? Koliko imaš godina? Колико имаш година?
Колко РјРё даваш? Колико РјРё РґР°С?еш? Koliko mi dajeЕЎ? Колико РјРµ дайеш?
Бих ти дал/а 25 години/Дао бих ти двадесет пет година/Dao bih ti dvadeset pet godina/Дао бих ти двадесет пет година.
Вие сте много любезни/Ви сте много љубазни/Vi ste много ljubazni/Ви сте много любазни.
Можем ли да се видим тази вечер? Можемо ли се видети вечерас? Možemo li se videti večeras? Можемо ли се видети вечерас?
РўРѕРІР° Рµ любов РѕС‚ РїСЂСЉРІ поглед/РўРѕ С?Рµ љубав РЅР° РїСЂРІРё поглед/To je ljubav na prvi pogled/РўРѕ Р№Рµ любав РЅР° РїСЂСЉРІРё поглед.
Ще дойда да те взема с колата/Доћи ћу аутом по тебе/Doći ću autom po tebe/Дочи чу аутом по тебе.
Ще РјРё дадеш ли телефонния ти номер? РњРѕРіСѓ ли добити твоС? Р±СЂРѕС? телефона? Mogu li dobiti tvoj broj telefona? РњРѕРіСѓ ли добити твой Р±СЂРѕР№ телефона?
Да обядваме заедно?/РучаС?РјРѕ Р·Р°С?едно/RuДЌajmo zajedno/Ручаймо зайедно.
Да отидем на разходка? Хоћемо ли прошетати? Hoćemo li prošetati? Хочемо ли прошетати?
Р?звинете Р·Р° забавянето/Р?звините што касним/Izvinite ЕЎto kasnim/Р?звините що касним.
Р?скаме ли РґР° танцуваме? Хоћемо ли плесати? HoД‡emo li plesati? Хочемо ли плесати?
Вечерта беше хубава/Вечерас С?Рµ било лепо/VeДЌeras je bilo lepo/Вечерас Р№Рµ било лепо.
Благодаря за вашето/твоето гостоприемство/Хвала на вашем-твом гостопримству/Hvala na vašem-tvom gostoprimstvu/Хвала на вашем/твом гостопримству.
РўРѕРІР° ли Рµ твоята приятелка? РћРЅР° С?Рµ твоС?Р° девоС?РєР°? Ona je tvoja devojka? РћРЅР° Р№Рµ твоя девойка?
РўРѕР№ Рµ РјРѕР№ брат/РћРЅ С?Рµ РјРѕС? брат/On je moj brat/РћРЅ Р№Рµ РјРѕР№ брат.
Ще се видим в събота в…/Видимо се у суботу у… /Vidimo se u subotu u…/ Видимо се у суботу у…
Съжалявам, РЅРѕ РЅРµ РЅРµ РјРѕРіР° РґР° РґРѕР№РґР°/Жао РјРё С?Рµ, РЅРµ РјРѕРіСѓ доћи/ЕЅao mi je, ne mogu doД‡i/Жао РјРё Р№Рµ, РЅРµ РјРѕРіСѓ дочи.
Приятно РјРё Рµ РґР° СЃРµ запознаем/Драго РјРё С?Рµ РґР° сам те упознао/Drago mi je da sam te upoznao/Драго РјРё Р№Рµ РґР° сам те упознао.
БРОЙНР? Р§Р?РЎР›Р?ТЕЛНР? Р?МЕНА/РљРђР Р”Р?НАЛНР? БРОЈЕВР?/KARDINALNI BROJEVI/РљРђР Р”Р?НАЛНР? БРОЙЕВР?
0 нула/нула/nula/нула
1 едно/С?едан/jedan/йедан
2 РґРІРµ/РґРІР°/РґРІР°/РґРІР°
3 три/три/tri/три
4 четири/четири/četiri/четири
5 пет/пет/pet/пет
6 шест/шест/šest/шест
7 седем/седам/sedam/седам
8 осем/осам/osam/осам
9 девет/девет/devet/девет
10 десет/десет/deset/десет
11 единадесет/С?еданаест/jedanaest/йеданаесет
12 дванадесет/дванаест/dvanaest/дванаест
13 тринадесет/тринаест/trinaest/тринаест
14 четиринадесет/четрнаест/četrnaest/четърнаест
15 петнадесет/петнаест/petnaest/петнаест
16 шестнадесет/шеснаест/šesnaest/шеснаест
17 седемнадесет/седамнаест/sedamnaest/седамнаест
18 осемнадесет/осамнаест/osamnaest/осамнаест
19 деветнадесет/деветнаест/devetnaest/деветнаест
20 двадесет/двадесет/dvadeset/двадесет
21 двадесет Рё едно/двадесетС?едан/dvadeset jedan/двадесетйедан
30 тридесет/тридесет/trideset/тридесет
40 четиридесет/четрдесет/četrdeset/четърдесет
50 петдесет/педесет/pedeset/педесет
60 шестдесет/шездесет/šezdeset/шездесет
70 седемдесет/седамдесет/sedamdeset/седамдесет
80 осемдесет/осамдесет/osamdeset/осамдесет
90 деветдесет/деведесет/devedeset/деведесет
100 сто/сто/sto/сто
200 двеста/двесто/dvesto/двесто
300 триста/тристо/tristo/трсито
400 четиристотин/четристо/četristo/четристо
500 петстотин/петсто/petsto/петсто
600 шестстотин/шесто/šesto/шесто
700 седемстотин/седамсто/sedamsto/седамсто
800 осемстотин/осамсто/osamsto/осамсто
900 деветстотин/деветсто/devetsto/деветсто
1000 хиляда/хиљада/hiljada/хиляда
2000 две хиляди/две хиљаде/dve hiljade/две хиляде
3000 три хиляди/три хиљаде/tri hiljade/три хиляде
3330 /трихиљадетристотридесет/trihiljadetristotrideset/трихилядетристотридесет
8022/осамхиљада двадесетдва/osam hiljada dvadeset dva/осамхиляда двадесетдва
55000/педесет пет хиљада/pedeset pet hiljada/педесет пет хиляда
1 милион/милион/milion/милион
1 милиард/милиС?арда/млрдда/милиярда
РЕДНР? БРОЙНР? Р§Р?РЎР›Р?ТЕЛНР?/РЕДНР? БРОЈЕВР?/REDNI BROJEVI/РЕДНР? БРОЙЕВР?
1. РїСЉСЂРІРё/РїСЂРІРё/prvi/РїСЂСЉРІРё
2. втори/други/drugi/други
3. трети/treћi/treći/тречи
4. четвърти/четврти/četvri/четвърти
5. пети/пети/peti/пети
6. шести/шест/šesti/шести
7. седми/седми/sedmi/седми
8. РѕСЃРјРё/РѕСЃРјРё/osmi/РѕСЃРјРё
9. девети/девети/deveti/девети
10. десети/десети/deseti/десети
11. единадесети/С?еданаести/jedanaesti/йеданаести
12. дванадесети/дванаести/dvanaesti/дванаести
13. тринадесети/тринаести/trinaesti/тринаести
14. четиринадесети/четрнаести/četrnaesti/четърнаести
15.петнадесети/петнаести/petnaesti/петнаести
16. шестнадесети/шеснаести/šesnaesti/шеснаести
17. седемнадесети/седамнаести/sedamnaesti/седамнаести
18. осемнадесети/осамнаести/osamnaesti/осамнаести
19. деветнадесети/деветнаести/devetnaesti/деветнаести
20. двадесети/двадесети/dvadeseti/двадесети
30. тридесети/тридесети/trideseti/тридесети
90. деветдесети/деведесети/devedeseti/деведесети
100. стотен/стоти/stoti/стоти
1000. хиляден/хиљадити/hiljaditi/хилядити
МЕРКР?/МЕРЕ/MERE/МЕРЕ
1/3 една трета/трећина/trećina/тречина
1/4 една четвърт/четвртина/četrvrtina/четввъртина
3/4 три четвърти/три четвртине/tri četvrtine/три четвъртине
1/5 една пета/С?една петина/ jedna petina/йедна петина
1/2 половина/половина/polovina/половина
чифт/пар/par/пар
дузина/туцет/tucet/туцет
веднъж/С?еданпут/jedanput/йеданпут
два пъти/двапут/dvaput/двапут
Р±СЂРѕР№РєР°/Р±СЂРѕС?РєР°/brojka/Р±СЂРѕР№РєР°
МЕСЕЦР?РўР• Р’ ГОДР?РќРђРўРђ/МЕСЕЦР? РЈ ГОДР?РќР?/MESECI U GODINI/МЕСЕЦР? РЈ ГОДР?РќР?
януари/С?ануар/januar/януар
февруари/фебруар/februar/фебруар
март/март/mart/март
април/април/april/април
май/РјР°С?/maj/май
СЋРЅРё/С?СѓРЅРё/juni/СЋРЅРё
юли/С?ули/juli/юли
август/август/avgust/август
септември/септембар/septembar/септембар
октомври/октобар/oktobar/октобар
ноември/новембар/novembar/новембар
декември/децембар/decembar/децембар
През декември ще отида в Белград, за да отпразнувам Нова година.
У децембру ћу ићи у Београд на прославу Нове Године.
U decembru ću ići u Beograd na proslavu Nove Godine.
У децембру чу ичи у Београд на прославу Нове Године.
През септември бях в Рим, за да посетя приятелите си.
РЈ септембру сам ишао Сѓ Р РёРј РґР° посетим РјРѕС?Рµ РїСЂРёС?атеље.
U septembru sam iЕЎao u Rim da posetim moje prijatelje.
У септрембру сам ишао у Рим да посетим мойе приятелйе.
ЧЕТР?Р Р?РўР• ГОДР?РЁРќР? ВРЕМЕНА/ЧЕТР?Р Р? ГОДР?РЁРЉРђ ДОБА/ДЊETIRI GODIЕ NJA DOBA/ЧЕТР?Р Р? ГОДР?РЁРќРЇ ДОБА
пролет/пролеће/proleće/пролече
лято/лето/leto/лето
есен/С?есен/jesen/йесен
Р·РёРјР°/Р·РёРјР°/zima/СЃРёРјР°
Тази зима ще се наслаждавам на планината.
Ове зиме уживам на планини.
Ove zime uЕѕivam na planini.
Ове зиме уживам на планини.
Следващата пролет ще отида до езерото.
Следећег пролећа ићи ћу РЅР° С?езеро.
Sledećeg proleća ići ću na jezero.
Следечег пролеча ичи чу на йезеро.
На есен ще отида на село.
РќР° С?есен ћу ићи РЅР° село.
Na jesen ću ići na selo.
На йесен чу ичи на село.
Миналото лято ходих на плаж.
Прошлог лета сaм био на мору.
ProЕЎlog leta sam bio na moru.
Прошлог лета сам био на мору.
ПОЖЕЛАНР?РЇ/ЧЕСТР?РўРљР•/ДЊESTITKE/ЧЕСТР?РўРљР•
Честита Нова година!/Срећна Нова Година/Srećna Nova godina/Сречна Нова Година
Честито Възкресение!/Срећан Ускрс/Srećan Uskrs/Сречан Ускръс
Честит рожден ден!/Срећан рођендан/Srećan rođendan/Сречан роджендан
Честит имен ден!/Срећан имендан/Srećan imendan/Сречан имендан
Моите сърдечни поздравления Р·Р° дипломирнето!/РњРѕС?Рµ искрене честитке Р·Р° диплому/Moje iskrene ДЌestitke za diplomu/РњРѕР№Рµ искрене честитке Р·Р° диплому.
РќРђ ГРАНР?ЦАТА/ГРАНР?ЦА/GRANICA/ГРАНР?ЦА
Р’С…РѕРґ – Р?Р·С…РѕРґ/Улаз – Р?злаз/Ulaz – Izlaz/Улаз – Р?злаз
Граница/Граница/Granica/Граница
Паспорта, моля/Пасош, молим/Pasoš, molim/Пасош, молим.
Р—Р° РєСЉРґРµ пътувате? Где путуС?ете? Gde putujete? Где путуйете?
Отивам РІ Белград/Р?дем Сѓ Београд/Idem u Beograd/Р?дем Сѓ Београд.
Колко дълго ще останете? Колико остаС?ете? Koliko ostajete? Колико остайете?
Ще остана пет РґРЅРё/ОстаС?ем пет дана/Ostajem pet dana/Остайем пет дана.
Р?мате ли нещо Р·Р° деклариране? Р?мате ли нешто Р·Р° РїСЂРёС?авити? Imate li neЕЎto za prijaviti? Р?мате ли нещо Р·Р° приявити?
Не, нямамнищо/Немам ништа/Nemam ništa/Немам нища.
РўРѕР·Рё паспорт Рµ изтекъл/РћРІР°С? пасош С?Рµ истекао/ Ovaj pasoЕЎ je istekao/Овай пасош Р№Рµ истекао.
Моля, отворете багажника/Отворите гепек, молим/Otvorite gepek, molim/Отворите гепек, молим.
Всичко Рµ наред, приятно пътуване!/РЎРІРµ С?Рµ Сѓ реду, срећан РїСѓС‚/Sve je u redu, sreД‡an put/РЎРІРµ Р№Рµ Сѓ реду, сречан РїСѓС‚.
Митница/Царина/Carina/Царина
Митническа декларация/Царинска декларациС?Р°/Carinska deklaracija/Царинска декларация
Подлежи на деклариране/Za carinjenje/За цариньенье
Не подлежи на деклариране/Oslobođeno carine/Ослободжено царине
ПЪТУВАНЕ С КОЛА/ПУТОВАЊЕ АУТОМ/PUTOVANJE AUTOM/ПУТОВАНЬЕ АУТОМ
Накъде РІРѕРґРё този РїСЉС‚? Где РІРѕРґРё РѕРІР°С? РїСѓС‚? Gde vodi ovaj put? Где РІРѕРґРё овай РїСѓС‚?
Може ли да се паркира тук? Може ли се овде паркирати? Može li se ovde parkirati? Може ли се овде паркирати?
РўРѕР·Рё РїСЉС‚ РІРѕРґРё ли до…? РћРІР°С? РїСѓС‚ РІРѕРґРё у…? Ovaj put vodi u…? Овай РїСѓС‚ РІРѕРґРё у…?
РљРѕР№ Рµ най-краткият РїСЉС‚ до…? РљРѕС?Рё С?Рµ РЅР°С?краћи РїСѓС‚ за…? Koji je najkraД‡i put za…? РљРѕР№ Р№Рµ найкрачи РїСѓС‚ за…?
Първата (втората, третата) вляво/вдясно/Прва (друга, трећа) лево-десно/Prva (druga, treća) levo-desno/Пръва (друга, треча) лево-десно.
РљСЉРґРµ Рµ най-близкият гараж? Где С?Рµ РЅР°С?ближа гаража? Gde je najbliЕѕa garaЕѕa? Где Р№Рµ найближа гаража?
РљСЉРґРµ Рµ най-близката бензиностанция? Где С?Рµ РЅР°С?ближа бензинска станица? Gde je najbliЕѕa benzinska stanica? Где Р№Рµ найближа бензинска станица?
Догоре, моля/Пун резервоар, молим/Pun rezervoar, molim/Пун резервоар, молим.
На касата ли се плаща? Морам платити на каси? Moram platiti na kasi? Морам платити на каси?
Р—Р° колко време СЃРµ стига РґРѕ магистралата? Колико С?РѕС€ треба РґРѕ аутопута? Koliko joЕЎ treba do autoputa? Колико Р№РѕС€ треба РґРѕ аутопута?
РљРѕР№ Рµ номерът РЅР° полицията? РљРѕС?Рё С?Рµ Р±СЂРѕС? полициС?Рµ? Koji je broj policije? РљРѕР№ Р№Рµ Р±СЂРѕР№ полицийе?
Далече ли е пристанището? Је ли лука далеко одавде? Je li luka daleko odavde? Йе ли лука далеко одавде?
Какво Рµ ограничението РЅР° скоростта? Колика С?Рµ дозвољена Р±СЂР·РёРЅР°? Kolika je dozvoljena brzina? Колика Р№Рµ дозвольена Р±СЂСЉР·РёРЅР°?
РќРђ ЛЕТР?ЩЕТО/АЕРОДРОМ/AERODROM/АЕРОДРОМ
РўСЂСЏР±РІР° РґР° сменя резервацията СЃРё/Морам променити резервациС?Сѓ/Moram promeniti rezervaciju/Морам променити резервацию.
Кога заминава първият самолет за…? Кадa полази први авион за…? Kada polazi prvi avion za…? Када полази пръви авион за…?
Дайте РјРё мястото РґРѕ прозореца/ДаС?те РјРё место РґРѕ РїСЂРѕР·РѕСЂР°/Dajte mi mesto do prozora/Дайте РјРё место РґРѕ РїСЂРѕР·РѕСЂР°.
Бих искал/Р° РґР° наема кола Р·Р° три РґРЅРё/Хтео Р±РёС… РёР·РЅР°С?мити ауто РЅР° три дана/Hteo bih iznajmiti auto na tri dana/Хтео Р±РёС… изнаймити ауто РЅР° три дана.
Къде мога да намеря влака/таксито, който/което ще ме закара до града? Где могу наћи воз-такси за град? Gde mogu naći voz-taxi za grad? Где могу начи воз/такси за град?
Колко трае пътуването? Колико траС?Рµ РїСѓС‚? Koliko traje put? Колико трайе РїСѓС‚?
Паспорта/личната карта, моля/Пасош-личну карту, молим/Pasoš-licnu kartu, molim/Пасош/личну карту, молим
Колко струва еднопосочен билет/билет отиване Рё връщане? Колико кошта карта Сѓ С?едном правцу-повратна? Koliko koЕЎta karta u jednom pravcu-povratna? Колико коща карта Сѓ йедном правцу/повратна?
Къде се получава багажът? Где се подиже пртљаг? Gde se podiže prtljag? Где се подиже пъртляг?
Багажът РјРё Рµ повреден/РњРѕС? пртљаг С?Рµ оштећен/Moj prtljag je oЕЎteД‡en/РњРѕР№ пъртляг Р№Рµ ощечен
Къде е изходът/входът? Где се налази излаз-улаз? Gde se nalazi izlaz-ulaz? Где се налази излаз/улаз?
ВЪВ ВЛАКА/ВОЗ/VOZ/ВОЗ
Железопътна гара/Железничка станица/Železnička stanica/Железничка станица
Кога тръгва влакът? Када полази воз? Kada polazi voz? Када полази воз?
Влакът закъснява ли? Воз касни? Voz kasni? Воз касни?
Това място свободно ли е? Је ли слободно ово место? Je li slobodno ovo mesto? Йе ли слободно ово место?
Къде се намира вагон-ресторантът? Где се налази вагон ресторан? Gde se nalazi vagon restoran? Где се налази вагон ресторан?
Слизаме РЅР° следващата СЃРїРёСЂРєР°/Силазимо РЅР° следећоС? станици/Silazimo na sledeД‡oj stanici/Силазимо РЅР° следечой станици.
От кой перон тръгва влакът за…/Са ког перона полази воз за…/ Sa kog perona polazi voz za…/Са ког перона полази воз за…
Бих искал/Р° РґР° застраховам багажа СЃРё/Желим осигурати РјРѕС? пртљаг/ ЕЅelim osigurati moj prtljag/Желим осигурати РјРѕР№ пъртляг
Колко струва еднопосочният билет за…/Колико кошта карта Сѓ С?едном правцу за…/ Колко цена карта u веднъж pravcu za…/Колико коща карта Сѓ йедном правцу Р·Р°
Р?РјР° ли закъснение РЅР° влака, идващ от…? Р’РѕР· РєРѕС?Рё долази из… касни? Voz koji dolazi iz… kasni? Р’РѕР· РєРѕР№ долази из… касни?
Дайте РјРё билет Р·Р° отиване Рё връщане до… РІСЉРІ втора класа/ДаС?те РјРё повратну карту за… Сѓ РґСЂСѓРіРѕС? класи/Dajte mi povratnu kartu za… u drugoj klasi/Дайте РјРё повратно карту за… Сѓ РґСЂСѓРіРѕР№ калси.
Влакът от централна гара ли тръгва? Воз полази са главне станице? Voz polazi sa glavne stanice? Воз полази са глаенр станице?
Влакът навреме ли ще пристигне? Воз долази на време? Voz dolazi na vreme? Воз долази на време?
Да отидем РґР° седнем РІ чакалнята/Р?демо РґР° седнемо РІ чекаоницу/Idemo РґР° sednemo u ДЌekaonicu/Р?демо РґРµ седнемо РІ чекаоницу.
В АТОБУСА/АУТОБУС/BUS/BUS
Автогара/Аутобуска станица/Autobuska stanica/Автобуска станица
РљСЉРґРµ Рµ автогарата? Где С?Рµ аутобуска станица/ Gde je autobuska stanica? Где Р№Рµ аутобуска станица?
Могат ли децата РјРё РґР° пътуват сами? Да ли РјРѕС?Р° деца РјРѕРіСѓ сама РґР° путуС?Сѓ? Da li moja deca mogu sama da putuju? Да ли РјРѕР№Р° деца РјРѕРіСѓ сама РґР° путую?
Колко багаж мога да взема? Колико пртљага могу понети? Koliko prtljaga mogu poneti? Колико пъртляга могу понети?
Колко спирки има още до центъра на града? Колико има станица до центра града? Koliko ima stanica do centra grada? Колико има станица до центра града?
В колко часа тръгва последният/първият автобус за…? У колико полази последњи-први аутобус за…?/U koliko polazi poslednji-prvi autobus za…? В колико полази последни/пръви аутобус за…?
Разрешени ли са домашни любимци? Да ли се могу возити животиње? Da li se mogu voziti životinje? Да ли се могу возити животинье?
Може ли да отворя прозореца? Могу ли отворити прозор? Mogu li otvoriti prozor? Могу ли отворити прозор?
РўРѕР·Рё автобус С…РѕРґРё до…/РћРІР°С? аутобус РёРґРµ за…/ Ovaj autobus ide za…/Овай аутобус РёРґРµ за…
Мога ли да променя датата на пътуване? Могу ли променити датум путовања? Mogu li promeniti datum putovanja? Могу ли променити датум путованя?
Мога ли да купя билета в автобуса? Могу ли купити карту у аутобусу? Mogu li kupiti kartu u autobusu? Могу ли купити карту у аутобусу?
ЧЕЙНДЖ БЮРО/МЕЊАЧНР?ЦА/MENJAДЊNICA/МЕНЯЧНР?ЦА
Къде мога да намеря чейндж бюро? Где могу наћи мењачницу? Gde mogu naći menjačnicu? Где могу начи менячницу?
Сменете ми 100 евро в динари/Промените ми 100 евра у динаре/Promenite mi sto evra u dinare/Промените ми сто евра у динаре.
Дайте РјРё дребни/ДаС?те РјРё ситниш/ Dajte mi sitniЕЎ/Дайте РјРё ситниш.
Сменете ми динари за евро/Промените ми динаре у евре/Promenite mi dinare u evre/Промените ми динаре у евре.
В ХОТЕЛА/ХОТЕЛ/HOTEL/ХОТЕЛ
Резервирах единична/РґРІРѕР№РЅР° стая РЅР° това име…/Резервисао сам С?еднокреветну-двокреветну СЃРѕР±Сѓ РЅР° РѕРІРѕ име…/ Rezervisao sam jednokrevetnu-dvokrevetnu sobu na ovo ime…/Резервисао сам йеднокреватну/двокреватну СЃРѕР±Сѓ РЅР° РѕРІРѕ име…
Ще взема тази стая за две нощи/Узимам ову собу на две ноћи/Uzimam ovu sobu na dve noći/Узимам ову собу на две ночи.
Тази стая не ми харесва/Ова соба ми се не свиђа/Ova soba mi se ne sviđa/Ова соба ми се не свиджа.
Колко струва настаняване на полупансион/пълен пансион? Колико кошта ноћење-полупансион-пуни пансион? Koliko košta noćenje-polupansion-puni pansion? Колико коща ноченье полупансион/пуни пансион?
Къде мога да оставя колата? Где могу оставити ауто? Gde mogu ostaviti auto? Где могу оставити ауто?
Бихте ли ме извикали такси? Можете ли ми позвати такси?/ Možete li mi pozvati taxi? Можете ли ми позвати такси?
Р’ колко часа СЃРµ сервира закуската/РѕР±СЏРґР°/вечерята? РЈ колико сати С?Рµ доручак-ручак-вечера? U koliko sati je doruДЌak-ruДЌak-veДЌera? РЈ колко сати Р№Рµ доручак/ручак/вечера?
В колко часа трябва да освободя стаята? У колико сати морам напустити собу? U koliko sati moram napustiti sobu? У колко сати морам напустити собу?
Услугата включена ли Рµ РІ цената? Услуга С?Рµ урачуната Сѓ цену? Usluga je uraДЌunata u cenu? Услуга Р№Рµ урачуната Сѓ цену?
Р?мате ли РїРѕ-голяма стая? Р?мате ли већу СЃРѕР±Сѓ? Imate li veД‡u sobu? Р?мате ли вечу СЃРѕР±Сѓ?
Колко струва еднодневен престой? Колико кошта дневни боравак? Koliko košta dnevni boravak? Колико коща дневни боравак?
Тръгвам утре сутрин РІ 9 часа/Одлазим сутра СѓС?утро Сѓ девет сати/Odlazim sutra ujutro u devet sati/Одлазим сутра уютро Сѓ девет сати.
Събудете РјРµ утре сутрин РІ 6 часа/Пробудите РјРµ сутра СѓС?утро Сѓ шест сати/Probudite me sutra ujutro u ЕЎest sati/Пробудите РјРµ сутра уютро Сѓ шест сати.
Р?мам нужда РѕС‚ още една РєСЉСЂРїР°/Треба РјРё С?РѕС€ С?едан пешкир/Treba mi joЕЎ jedan peЕЎkir/Треба РјРё Р№РѕС€ йедан пешкир.
Моля Р’Рё, дайте РјРё РјРѕСЏ ключ/Молим Вас, РґР°С?те РјРё РјРѕС? кључ/Molim Vas, dajte mi moj kljuДЌ/Молим Вас, дайте РјРё РјРѕР№ ключ.
Багажът РјРё Рµ РІ колата/РњРѕС? пртљаг С?Рµ Сѓ ауту/Moj prtljag je u autu/РњРѕР№ пъртляг Р№Рµ Сѓ ауту.
Бихте ли да ми донесли закуската в стаята? Донесите ми доручак у собу/Donesite mi doručak u sobu/Донесите ми доручак у собу.
Дайте ми сметката/Припремите ми рачун/Pripremite mi račun/Припремите ми рачун.
Рецепция/Рецепция/Recepcija/Рецепция
Гараж/Гаража/Garaža/Гаража
Портиер/Портир/ Portir/Портир
Сервитьор/Конобар/Konobar/Конобар
Камериерка/Собарица/Sobarica/Собарица
Туристическа такса/Боравишна такса/Boravišna taksa/Боравишна такса
Слаб сезон/Предсезона/Predsezona/Предсезона
Силен сезон/Главна сезона/Glavna sezona/Главна сезона
Летен сезон/Летња сезона/Letnja sezona/Летня сезона
Зимен сезон/Зимска сезона/Zimska sezona/Зимска сезона
Пиколо/Носач/Nosač/Носач
РќРђ ЧАСТНА РљР’РђР РўР?Р Рђ/РџР Р?Р’РђРўРќР? СМЕШТАЈ/PRIVATNI SMEЕ TAJ/РџР Р?Р’РђРўРќР? СМЕЩАЙ
Търся стяя с право на ползване на кухнята/Тражим собу са употребом кухиње/Tražim sobu sa upotrebom kuhinje/Тражим собу са употребом кухнье.
Възнамерявам да остана десет дни/Намеравам остати десет дана/Nameravam ostati deset dana/Намеравам остати десет дана.
Мога ли да видя стаята? Могу ли видети собу? Mogu li videti sobu? Могу ли видети собу?
Колко струва стаята? Колико кошта соба? Koliko košta soba? Колико коща соба?
Туристическата такса отделно ли се плаща? Боравишна такса се посебно плаћа? Boravišna taksa se posebno plaća? Боравишна такса се посебно плача?
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст предоставлен ООО «ЛитРес».
Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию (https://www.litres.ru/sanja-pokrajac/ocharovatelniyat-belgrad/) на ЛитРес.
Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.
Если текст книги отсутствует, перейдите по ссылке
Возможные причины отсутствия книги:
1. Книга снята с продаж по просьбе правообладателя
2. Книга ещё не поступила в продажу и пока недоступна для чтения